titul
НОВИНИ И СЪБИТИЯ

Настоящи събития:

ata
Сдружение „Изкуство днес“

АРТ ПОЗИТИВ 2021

[Не]реалност

виртуален тур

ata
Сдружение „Изкуство днес“

АРТ ПОЗИТИВ 2021

Галерия Капана
Пловдив, ул.„Райко Даскалов“ №29

17март-10 април,2021
Откриване 17 март, 17:00-20:00 часа


Работно време:
вторник-неделя от 10:00 до 18:00 ч.
почивен ден: понеделник.

След четиригодишно прекъсване любимият проект на пловдивчани се завръща с изложбата [Не]реалност

Участници: Албена Михайлова, Весела Статкова, Велина Христова, Евгени Младенов, Евелина Кокоранова, Емил Миразчиев, Ива Вачева, Ивелина Иванова, Надя Генова, Осман Юсеинов, Севдалина Кочевска, Соня Митова, Стилианос Григориадис, Тихомир Тодоров, Трендафила Трендафилова, Харита Асумани, Цветанка Борнoсузова, Цветелина Ангелова, Явор Костадинов.

Тази година с нова сила ни изправя пред въпроси с житейски характер, засягащи не само чисто физическото ни оцеляване, но и всичките ни навици и представи за самото ни съществуване в света. Все повече и повече мястото ни на сигурност, комфорт и дори развлечение се измества от реалното към виртуалното. Там ли се крие единствената възможност за близост, присъствие и съпричастност? До колко реалното може да стане виртуално и това задоволява ли човешките потребности към света? Все пак етимологически думата „виртуално“ произхожда от латинското - virtualis, което може да бъде преведено като добродетел, сила, ефикасност и още от средновековието има значението на нещо „като истинско“, което има такава същина и ефект, но не е всъщност такова, защото няма физическа или онтологична реализация. Така виртуалното може да бъде описано и като една чиста потенциалност, която седи в динамично положение спрямо актуалното. От там и философията разглежда мисълта като първата въобще породила се виртуалност, която надхвърля телесното и така осъществява полето на духовното.
Именно защото самото изкуство е своеобразен тип виртуалност, то концептуализира реалност, надхвърляща същността на самата предметност. От друга страна присъства и разсъждението върху сегашната действителност на човечеството, в която виртуалното едновременно е ултимативната възможност за сливане и голямата пропаст на отдалечаването, поради самия факт на своята „не-реалност“.
Текст: Калина Пейчева

Изложбата се осъществява със съдействието на Министерство на културата

Медийни партньори: БНТ 2, Katra FM, MediaCafe

Арт Позитив е проект на Сдружение „Изкуство днес“, член на международната мрежа от немски културни общества в чужбина на Гьоте-институт.





ataСдружение „Изкуство днес“

Център за съвременно изкуство – Пловдив

Отворена покана

Артисти работещи в Пловдив са поканени да представят проект за изложбата [Не]реалност, четиринадесето издание на АРТ ПОЗИТИВ, което ще се проведе от 17 март до 10 април 2021г. в галерия Капана, Пловдив. Който има желание да представи проект, молим да изпрати заявка на office@arttoday.org, за да получи подробна информация. Проекти се приемат до 10 януари 2021 година.


ataСдружение „Изкуство днес“

Център за съвременно изкуство – Пловдив, Баня „Старинна“

ПО ПАЗОЛИНИ – СЪВРЕМЕННИ ВИЗИИ

Международна групова изложба за Седмица на съвременното изкуство, Пловдив


04.09. – 04.10.2020
Откриване: 04.09.2020 от 18.00 ч. до 20.00 ч.

Работно време:
вторник-неделя от 10.30 до 13.00 ч. от 14.00 до 19.00 ч.
почивен ден понеделник.

Франческо Арена, Елизабет Бенаси, Рада Букова, Джулиан Коул, Нина Фишер & Мароан ел Сани, Правдолюб Иванов, Алфредо Джаар, Фабио Маури, Мило Рау, Лили Рейно-Девар, Красимир Терзиев, Минг Вонг, Серит Уин Еванс, Дейвид Войнарович, Алегории за власт (Дебора Имоджен Бир & Габриела Ангеледу, Карл-Хайнц Делво, Фабиен Витали)

Сдружение „Изкуство днес“ – Център за съвременно изкуство Пловдив с гордост обявява груповaтa изложба ПО ПАЗОЛИНИ – съвременни визии, която събира в Баня „Старинна“ разнообразни произведения на водещи съвременни художници, изследващи живота и творчеството на известния влиятелен италиански режисьор, автор , поет и политически активист, Пиер Паоло Пазолини.

Изложбата събира за първи път значителен брой творби на международни автори, които сa се занимавали и продължават да се занимават с Пазолини, разлеждайки и ангажирайки се директно с него в произведения на изкуството, които си служат с него, неговия живот и работа като с вдъхновяващи източници за изследвания както на неговото значение, така и на значението на артистичните творби в силно политизираните съвременни общества. Въпросите, поставени от критичния и поетичен диагностичен поглед на Пазолини към света, споделят много с предизвикателствата, с които ние днес се сблъскваме като общества и индивиди, а целта е това да се изследва чрез творбите на еднакво основополагащи художници.

2020 година бележи 45-годишнината от смъртта на Пиер Паоло Пазолини, който е роден през 1922 г. и е убит в ранните часове на 2 ноември 1975 г. близо до плажа в Остия край Рим, предполага се от любовник; въпреки че остават много съмнения около неговото най-вероятно поръчано убийство, предназначено да го накара да замлъкне. Месеците, предхождащи смъртта на Пазолини, са белязани от все по-язвителната му откровеност по отношение на социалните отношения в Италия и заснемането и постпродукцията на неговия противоречив филмов шедьовър Сало, или 120-те дни на Содом, едно изключително изследване на подлагането на човешкото тяло на насилието на фашизма. Едното и другото, интелектуалният му принос, както и артистичните му творби като филмов режисьор, обединяват сили, за да оформят една остра критика на корупцията на политическата и индустриална каста. Открито заявяващ «Аз знам» в своята колона в Corriere della Sera за няколко опита за преврат, особено за бомбата на Пиаца Фонтана в Милано на 12 декември 1969 г.,
Пазолини пише:

«Знам имената на отговорните за това, което е наречено ‹държавен преврат› (но в действителност е серия от ‹преврати›, организирани за запазване на властта). Знам имената на отговорните за клането в Милано от 12 декември 1969 г. Знам имената на отговорните за кланетата в Бреша и Болоня от ранните месеци на 1974 г. […] Знам всички тези имена и знам всички факти (опити срещу институциите и кланета), за които те са били отговорни. Знам. Но нямам доказателства. Нямам дори улики.»

Той заключава:
«Знам, защото съм интелектуалец, писател, който се опитва да следи всичко, което се случва, да знае всичко, което е писано, да си представя всичко, което не се знае или остава неизказано; който свързва дори и отдалечени факти, който обединява неорганизираните и фрагментарни парчета от една цялостна, кохерентна политическа картина, който възстановява логиката там, където изглежда, че властват произвола, глупостта и мистерията.» (Corriere della Sera, 14 ноември 1974 г., текст, който днес обикновено е известен като Io So).

Може би никой не би могъл да изкаже по-накратко от Пазолини в тези негови думи това, което характеризира работата на съвременните художници, които с едно прецизно, сеизмографско внимание към обществата и едно интелектуално самосъзнание, подхранвано от въображението, регистрират и превръщат реалностите на нашата поетическа и политическа обстановка в произведения на изкуството, които стават кохерентни картини на световете, които обитаваме.

В изложбата в Баня „Старинна“, художникът, който отразява предизвикателствата на глобалното развитие чрез обектива на своята камера, сам се превръща в обектив, чрез който съвременните художници се впускат в търсене на истината: изправени пред една култура под заплаха, пред един упадък на социални и политически структури, пред лицето на насилието на неолибералния капитализъм. Самият Пазолини се превръща в знакова фигура на решаващите въпроси, които повдига, на едно критично отношение към антисоциалното и консуматорско общество; може би дори в емблема на художествената истинност в една силно комерсиализирана индустрия на съвременното изкуство; и една алегория за това какво означава да се придържаме към идеалите на художествената, политическата и социалната цялост, когато общуваме с публиката. В една капиталистическа система, изградена върху растежа и непрекъсната приемственост, загубата на живота на Пазолини се превръща в символ на това, което е изложено на риск, и това, което трябва да се опитаме да запазим, колективно.

Един многостранен характер, Пазолини обединява в себе си дълбокото ляво, комунистическо убеждение с критическото си дистанциране от комунистическата партия; изразената си критика към католическата църква с религиозни чувства; антимодернистичната си ориентация към езика и архаичните форми на живот с авангардни художествени произведения; общуването с водещи интелектуални фигури на своето време с търсене на обществени форми на социален живот в бедната периферия на метрополa; успехите в повествователния канон на митовете и литературата с пламенния си интерес към чужди държави. Чрез различни художествени стратегии и средства всички тези теми са отразени в настоящата изложба. Това, което научаваме от изложените творби е, че пред лицето на настоящото икономическо и социално развитие, наблюденията на Пазолини върху мутациите на следвоенното общество под огромния натиск на капиталистическата модернизация и разпространението на масовото потребление не са загубили нищо от своята неотложност. Неговата критика към консуматорската позиция е дълбоко вкоренена в наблюдението на унищожаването на историческото, регионално и екологично разнообразие. Човек може да различи някои основни теми в неговите занимания, които са толкова актуални днес, колкото и в неговото възприятие: Технологичната модернизация, комерсиализацията, принудителната мобилност, комуналното съжителство, въпросът как да живеем правилно, едно търсене на чистота и истина, Третият свят като бъдещето, връзката между юга и севера както в Италия, така и в Европа и в глобален план. Това са теми, които неговото телесно мислене непрекъснато усеща, допълвайки прозрението, че чувството за отговорност на един художник в този свят трябва да бъде да възприема междинните зони между забележителностите, както съвременни, така и исторически.

След годината на Пловдив като Европейска столица на културата, която той сподели с Матера в Италия, където Пазолини заснема майсторското си произведение Евангелието според св. Матей през 1964 г., а признатият театрален режисьор Мило Рау засне римейк с африкански мигранти миналата година, за което говори в интервю за настоящата изложба в Пловдив, тази перспектива ще създаде една горещо приветствана обстановка за разглеждането на ангажираността на съвременните художници с предизвикателствата на нашето време, които са споделени между обществата.

Отделните инсталации в изложбата са придружени от подробни съпътстващи текстове и контекстуализации на индивидуалния принос на всеки художник.

Куратори: Бетина Щайнбрюге, Кунстферайн в Хамбург & Бенджамин Фелман, Варбург-Хаус Хамбург

Седмицата на съвременното изкуство е проект на Сдружение „Изкуство днес“, член на международната мрежа от немски културни общества в чужбина на Гьоте Институт.

С подкрепата на Община Пловдив, Гьоте-нститут България


Медийни партньори: BNT2, въпреки.com, Katra FM, Под Тепето, Медия Кафе, Капана


ata

























Фабио Маури и Пиер Паоло Пазолини на репетициите на „Какво е фашизъм“, 1971 г
Фабрики Сафа Палатино, Рим
© Фотография: Elisabetta Catalano
С любезното съдействие на имението на Фабио Маури и Hauser & Wirth




Архив страница: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42

Седмица на Съвременното Изкуство:

Aрт Позитив:

Фронт за Комуникация - Проект за нови медии и теория

 Критика на чистия образ - между ментето и цитата

 

Гостуващи изложби:

 

© Сдружение Изкуство Днес 2009

xhtml nosp