titul
НОВИНИ И СЪБИТИЯ

Настоящи събития:

ataЕкоакция „ЧЕРЕН ХЕПЪНИНГ” 1990 г.
„Това е първата, а може би и последната ни политическа изложба” –
твърди групата по повод изложбата „Символи и знаци.” Въпреки това „Ръб” остава политически и социално ангажирана със следващата си групова акция
„Черен хепънинг”.
Екоакцията, имаща за цел да активира социалната съвест на съгражданите си, е замислена да посрещне пловдивчани в ранната утрин на Цветница през април 1990 г. „Черен хепънинг” ги посреща в малката градина на „Джумаята” - място, което е неизбежно на път за църквите в стария Пловдив. Малката едва раззеленила се градина ги очаква помръкнала в черни одежди - алеите, чешмата, дърветата, тревата - всичко, носещо пролетния полъх, е облечено в черен найлон, а на места надничат огромни картонени силуети на странни и уродливи чудовища. Поводът за „Черен хепънинг” са истините, изплували наскоро наяве за екологичната опасност, която КЦМ представлява за региона. Акцията има характера на открит художествен протест със социалната задача да привлече гражднското отношение, връщайки мисълта назад към Чернобилската трагедия. Уродливите фигури, черната земя, усещането за загуба на връзка с природата ни замислят за историята на екологичните трагедии и жертвите, за умопомраченото бъдеще на връзката между човек и природа, и задават въпроси за политическата и социална отговорност както спрямо околната среда, така и спрямо социалната среда на обикновените жители, които най-често понасят вредите. Откритият песимизъм на опомрачения парк е деликатно противопоставен чрез втората част от акцията - „Стената на желанията”, която чака хората след почти „процесуално” изкачване до църквата „Св. Св. Константин и Елена” - предоставената бяла картонена повърхност, окачена на стената на църквата, дава възможността да поеме върху себе си натрупаните негативни емоции и надежди, да им даде воля чрез анонимния акт.


ataГОЛЯМА ФОТОГРАФИЯ 1991 г.
Коренно различна по характер е втората изложба на ръбовете „Голяма фотография”, проведена през пролетта на 1991 г. в изложбената
зала на „Гладстон” 32 в Пловдив. Тя се различава от „Символи и знаци” главно по неконцептуалния си и експериментален характер. Тук колективният образ като че ли остава на заден план - това е по-скоро изложба на отделни художници, групирани в едно пространство и обединени от еднакви материали и технически средства.
„Голяма фотография“ предлага огромно количество произведения, които доста условно могат да бъдат наречени „фотографии”. Постигнати основно със средствата на фотографията, творбите като цяло носят следите на експеримента,
протичал както по време на снимачния процес и във фотолабораторията, така и в широките граници на изобразителните аспекти, които медиата предлага. Освен, че творбите изследват в различна дълбочина разнообразието на същностните характеристики на фотографията като средство, те предлагат визуално богатство от успешни опити, постигнати при проявяването на филма и фотохартията, при използването на различни филтри, растери и фотографски разтвори, при експонирането на светлината, обобщени под знаменателя на нетрадиционно големия формат. Силно присъствие имат колажът и фотомонтажът, както и механичната намеса върху негатива и фотохартията. Художниците се ограничават във възможностите на черно-белите фотографски техники, но съвсем не - в ахроматичната гама. Използвани са небогатите възможности на черно-белите лабораторни похвати, които позволяват цветна обработка на снимката.
Името на втората изложба на „Ръб” вероятно се дължи на големия формат, присъстващ като предварителен замисъл в цялостния облик на експозицията и естествено подтикващ към експеримента. Ако оставим формалните му аспекти, обаче, зад него прозира реверанса към фотографията, която си пробива път в българското изкуство още през 70-те. В случая - не само като естетика, а като пълноправен участник в творческия процес на художника и техническото изпълнение на произведението. Българският художник дълго време не се осмелява да допусне в ателието си този «нехудожествен» прийом. Фотографията навлиза масово като техническо средство в българското изкуство заедно с асамблажа, инсталацията и пр. - заедно със свободата на твореца да подчинява средствата на художествената идея. В този смисъл „Ръб” изтъква изразните средства на този език и техническите му възможности като носител на новото свободно мислене и на новия тип комуникация на художественото произведение. Но и не на последно място е общият стремеж към преодоляване границите на този език в най-широкия смисъл на думата - от най-формалните изобразителни граници на фотографията, които биват превъзмогнати чрез нейните собствени средства, от излизането извън рамките на традиционните материали, до задълбочени опити да се осмислят по новому и преодолеят условностите и проблематиката, които медиата диктува. „Голяма фотография”, освен това, е първо желание на групата да заработи под един общ пластически знаменател и естетическа концепция.


ataГОЛЯМА СВЕТЛИНА 1991 г.
„Ръб” прави поредната си акция „Голяма светлина” на Централна гара в Пловдив, отново ни чака политическо послание в синтезирана форма, което може да бъде разбрано единствено в тясна връзка с политическите вълнения в станата и в града около предшестващите и предстоящи избори. Акцията се провежда през целия ден на 13 декември 1991 г. , когато наред с хаоса от
предизборни агитации и митинги, се долавя и предколедното оживление.
Намесата на групата в публичното пространство е семпла и едва забележима - на една от стените в чакалнята на гарата скромно е поставен малък електронен билборд, на който тече непрестанно текстът, еврейска поговорка:
Всеки от нас - малко огънче, всички заедно - голяма светлина
Документалният видеозапис показва почти еднотипните реакции на забързаните
минувачи, които спират за момент пред анонимното съждение, оглеждат се и
потъват отново в потока от мисли и хора, отнасяйки безмълвно със себе си своята озадаченост, тълкувание или просто самата фраза в съзнанието си. Естествено, тази „Голяма светлина” би имала съвсем различен смисъл във време и място, различни от избраните. Тук отново е налице дълбоката връзка със символичното значение на мястото—гарата като метафоричен носител на пътя, промяната. Но за разлика от „Черен хепънинг“ , който ограничава публиката до посетителите на християнските храмове, изборът на място в случая е продиктуван и от характера му на достъпност и отвореност към широки социални, религиозни и политически слоеве на населението. „Голяма светлина“ в този смисъл е жест към обещанието на силата на народа, на демоса в най-широката му проекция.


ataИДЕАЛЪТ 1992 г.
„Идеалът” е третата изложба на „Ръб”, отново проведена в галерията
на „Гладстон” 32 (31 март- 15 април) 1992 г. „Идеалът” постига симбиозата на идея и изразни средства, която предшестващите я изложби „Символи и знаци” и „Голяма фотография” единствено загатват като протичащ процес, но не успяват да реализират в пълнота. Чистотата на връзката концепция - визуално въплъщение кореспондира дори с основополагащите проблеми, към които посягат авторите в изложбата - взаимоотношението между идея и материя. Този проблем бива поставен не само като творческа проблематика, но и в дълбоко философски контекст, както и в контекста на съвременното консуматорско общество.
Този път пространството на галерията е прекроено с драстична намеса -
вместо очакваната гледка на добре познатата зала зрителят трябва да премине през тесен коридор от бели плоскости, който води към широко кръгло помещение. Там го чакат десет еднакви бели грундирани платна по стените. Реакцията на зрителите е противоречива. Много често тя бива явно разочарование от белите платна. Определения като „скандал”, „пародия”, „самореклама” и др. не липсват в местната преса. Неизбежни и директни са асоциациите на „новото пространство” на галерията с женската утроба, а зрителят неволно се оказва причината за сътворяването на идеала, тъй като на следващия ден всеки от художниците започва да създава своя идеал върху платното. Отново реверанс, но този път към зрителя, който е допуснат не само да се осъзнае като причина за съзидание, но и с възможност да следи отблизо процеса-тайнство - творческият процес, обикновено ревниво пазен зад стените на ателието.
Всъщност изборът на платното като ориентир към класическите форми се крие в основата на идейната нишка в изложбата. Освен това този избор обуславя визуализация на личните изповеди именно чрез изображението. Тук някъде се таи и предизвикателството, което „Ръб” отправя към самите себе си. От една страна - всеки да формулира и обоснове “идеалите” си, да се обърне дълбоко в себе си и да осмисли собствените си личностни позиции и светоглед, а от друга - всеки сам пред платното си е изправен пред огромните проблеми около чисто пластическата формулировка на проблемете около утопията и идеала. Преосмислянето на житейските и философските позиции на всеки от тях започва месеци по-рано още с възникването на идеята за подобна изложба. Но “материализацията” на това преосмисляне трябва да бъде извършена за краткия десетдневен срок пред очите на публиката.
Минавайки през тесния коридор, водещ до бялата „утроба”, посетителите са принудени да прескачат последователно (с идеята да осмислят и превъзмогват) късове от мраморни плочи с издълбани надписи „Връщай се отново”, „Времето открива”, „Десетият ден”. Тези покани подчертават процесът на работа и неговото битие във времето, което става и фокусът на изложбата − идеалът като процес на работа, утопията като процес на търсене а не като краен продукт.
Но като че ли тези философски и екзистенциални теми са иронизирани умело
с висящите печени прасета, недосегаеми за зрителя. Ненатрапчив, но силно доловим е горчивият сарказъм отправен към публиката, олицетворяваща консуматорските аспекти на изкуството. Актът на “консумирането” или удовлетворението от него „Ръб” оставя единствено на художниците, които изяждат свинското сами.
Проектът „Идеалът” не завършва единствено с приключването на изложбата. Идеите, които той третира намират своето продължение в неочаквани модификации в първото издание на Международния фестивал за модерно изкуство „Процес-пространство”, който се провежда през юни 1992 с организатори Димитър Грозданов, Борис Климентиев и Диана Попова. Освен с изложбата „Идеалът”, „Ръб” участва и с акцията „Явната закуска”.
Проектът „Идеалът” има своя завършек в едноименния видеофилм, създаден на базата на документални кадри от изложбата в Пловдив и озвучен с личните авторови позиции и прозрения. Въпреки, че филмът лесно би могъл да попадне под жанра на документалистиката, той се явява едно необходимо авторово обобщение за случилото се от дистанцията на времето.
Идеята и материализацията на „Идеалът” фактически се превръща в преломен момент в творческото развитие на феномена „Ръб” и взаимоотношенията на членовете на групата. Чрез него всеки от тях поема отговорността и риска да пропътува чрез творбите си пътя към себе си и съмишлениците си. Това е най-личната посока за самите автори, която всеки има правото да изживее по свой начин.


ataЯВНАТА ЗАКУСКА 1992 г.
Група „Ръб” участва в първото издание на Международния фестивал за модерно изкуство „Процес-пространство”, с небезизвестната акция „Явната закуска”, протекла близо десет часа на един от балчишките кейове. Художниците подреждат пищна и изобилна трапеза от деликатесни ястия и я „унищожават” през тези десет часа сами, преградили пътя от зрителя към себе си с въже. Зрителят остава гладен, а акцията се превръща в егоистичен жест на групата в контекста на социална криза, стоков дефицит и инфлация.
Нескритият цинизъм на спектакъла навежда към критично отношение на множеството творчески прояви по това време в столицата и страната, целящи по-скоро усвояването на пари от неправителствени и пазарни ресурси, отколкото обществения принос. Акцията е отчасти критика, отчасти демонстрация на новия субект - художник, който се учи на индивидуализъм и егоизъм, необходим за оцеляването в условията на новите пазарни отношения, както и на новите социални привилегии, които възникват в условията на пазарната икономика и неправителствените фондации.




Архив страница: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36

Седмица на Съвременното Изкуство:

Aрт Позитив:

Фронт за Комуникация - Проект за нови медии и теория

 Критика на чистия образ - между ментето и цитата

 

Гостуващи изложби:

 

© Сдружение Изкуство Днес 2009

xhtml nosp