Сдружение „Изкуство днес“

Център за съвременно изкуство – Пловдив

Отворена покана

Артисти работещи в Пловдив са поканени да представят проект за изложбата [Не]реалност, четиринадесето издание на АРТ ПОЗИТИВ, което ще се проведе от 17 март до 10 април 2021г. в галерия Капана, Пловдив. Който има желание да представи проект, молим да изпрати заявка на office@arttoday.org, за да получи подробна информация. Проекти се приемат до 10 януари 2021 година.

Сдружение „Изкуство днес“

Център за съвременно изкуство – Пловдив, Баня „Старинна“

ПО ПАЗОЛИНИ – СЪВРЕМЕННИ ВИЗИИ

Международна групова изложба за Седмица на съвременното изкуство, Пловдив

04.09. – 04.10.2020
Откриване: 04.09.2020 от 18.00 ч. до 20.00 ч.

Работно време:
вторник-неделя от 10.30 до 13.00 ч. от 14.00 до 19.00 ч.
почивен ден понеделник.

Франческо Арена, Елизабет Бенаси, Рада Букова, Джулиан Коул, Нина Фишер & Мароан ел Сани, Правдолюб Иванов, Алфредо Джаар, Фабио Маури, Мило Рау, Лили Рейно-Девар, Красимир Терзиев, Минг Вонг, Серит Уин Еванс, Дейвид Войнарович, Алегории за власт (Дебора Имоджен Бир & Габриела Ангеледу, Карл-Хайнц Делво, Фабиен Витали)

Сдружение „Изкуство днес“ – Център за съвременно изкуство Пловдив с гордост обявява груповaтa изложба ПО ПАЗОЛИНИ – съвременни визии, която събира в Баня „Старинна“ разнообразни произведения на водещи съвременни художници, изследващи живота и творчеството на известния влиятелен италиански режисьор, автор , поет и политически активист, Пиер Паоло Пазолини.

Изложбата събира за първи път значителен брой творби на международни автори, които сa се занимавали и продължават да се занимават с Пазолини, разлеждайки и ангажирайки се директно с него в произведения на изкуството, които си служат с него, неговия живот и работа като с вдъхновяващи източници за изследвания както на неговото значение, така и на значението на артистичните творби в силно политизираните съвременни общества. Въпросите, поставени от критичния и поетичен диагностичен поглед на Пазолини към света, споделят много с предизвикателствата, с които ние днес се сблъскваме като общества и индивиди, а целта е това да се изследва чрез творбите на еднакво основополагащи художници.

2020 година бележи 45-годишнината от смъртта на Пиер Паоло Пазолини, който е роден през 1922 г. и е убит в ранните часове на 2 ноември 1975 г. близо до плажа в Остия край Рим, предполага се от любовник; въпреки че остават много съмнения около неговото най-вероятно поръчано убийство, предназначено да го накара да замлъкне. Месеците, предхождащи смъртта на Пазолини, са белязани от все по-язвителната му откровеност по отношение на социалните отношения в Италия и заснемането и постпродукцията на неговия противоречив филмов шедьовър Сало, или 120-те дни на Содом, едно изключително изследване на подлагането на човешкото тяло на насилието на фашизма. Едното и другото, интелектуалният му принос, както и артистичните му творби като филмов режисьор, обединяват сили, за да оформят една остра критика на корупцията на политическата и индустриална каста. Открито заявяващ «Аз знам» в своята колона в Corriere della Sera за няколко опита за преврат, особено за бомбата на Пиаца Фонтана в Милано на 12 декември 1969 г.,
Пазолини пише:

«Знам имената на отговорните за това, което е наречено ‹държавен преврат› (но в действителност е серия от ‹преврати›, организирани за запазване на властта). Знам имената на отговорните за клането в Милано от 12 декември 1969 г. Знам имената на отговорните за кланетата в Бреша и Болоня от ранните месеци на 1974 г. […] Знам всички тези имена и знам всички факти (опити срещу институциите и кланета), за които те са били отговорни. Знам. Но нямам доказателства. Нямам дори улики.»

Той заключава:
«Знам, защото съм интелектуалец, писател, който се опитва да следи всичко, което се случва, да знае всичко, което е писано, да си представя всичко, което не се знае или остава неизказано; който свързва дори и отдалечени факти, който обединява неорганизираните и фрагментарни парчета от една цялостна, кохерентна политическа картина, който възстановява логиката там, където изглежда, че властват произвола, глупостта и мистерията.» (Corriere della Sera, 14 ноември 1974 г., текст, който днес обикновено е известен като Io So).

Може би никой не би могъл да изкаже по-накратко от Пазолини в тези негови думи това, което характеризира работата на съвременните художници, които с едно прецизно, сеизмографско внимание към обществата и едно интелектуално самосъзнание, подхранвано от въображението, регистрират и превръщат реалностите на нашата поетическа и политическа обстановка в произведения на изкуството, които стават кохерентни картини на световете, които обитаваме.

В изложбата в Баня „Старинна“, художникът, който отразява предизвикателствата на глобалното развитие чрез обектива на своята камера, сам се превръща в обектив, чрез който съвременните художници се впускат в търсене на истината: изправени пред една култура под заплаха, пред един упадък на социални и политически структури, пред лицето на насилието на неолибералния капитализъм. Самият Пазолини се превръща в знакова фигура на решаващите въпроси, които повдига, на едно критично отношение към антисоциалното и консуматорско общество; може би дори в емблема на художествената истинност в една силно комерсиализирана индустрия на съвременното изкуство; и една алегория за това какво означава да се придържаме към идеалите на художествената, политическата и социалната цялост, когато общуваме с публиката. В една капиталистическа система, изградена върху растежа и непрекъсната приемственост, загубата на живота на Пазолини се превръща в символ на това, което е изложено на риск, и това, което трябва да се опитаме да запазим, колективно.

Един многостранен характер, Пазолини обединява в себе си дълбокото ляво, комунистическо убеждение с критическото си дистанциране от комунистическата партия; изразената си критика към католическата църква с религиозни чувства; антимодернистичната си ориентация към езика и архаичните форми на живот с авангардни художествени произведения; общуването с водещи интелектуални фигури на своето време с търсене на обществени форми на социален живот в бедната периферия на метрополa; успехите в повествователния канон на митовете и литературата с пламенния си интерес към чужди държави. Чрез различни художествени стратегии и средства всички тези теми са отразени в настоящата изложба. Това, което научаваме от изложените творби е, че пред лицето на настоящото икономическо и социално развитие, наблюденията на Пазолини върху мутациите на следвоенното общество под огромния натиск на капиталистическата модернизация и разпространението на масовото потребление не са загубили нищо от своята неотложност. Неговата критика към консуматорската позиция е дълбоко вкоренена в наблюдението на унищожаването на историческото, регионално и екологично разнообразие. Човек може да различи някои основни теми в неговите занимания, които са толкова актуални днес, колкото и в неговото възприятие: Технологичната модернизация, комерсиализацията, принудителната мобилност, комуналното съжителство, въпросът как да живеем правилно, едно търсене на чистота и истина, Третият свят като бъдещето, връзката между юга и севера както в Италия, така и в Европа и в глобален план. Това са теми, които неговото телесно мислене непрекъснато усеща, допълвайки прозрението, че чувството за отговорност на един художник в този свят трябва да бъде да възприема междинните зони между забележителностите, както съвременни, така и исторически.

След годината на Пловдив като Европейска столица на културата, която той сподели с Матера в Италия, където Пазолини заснема майсторското си произведение Евангелието според св. Матей през 1964 г., а признатият театрален режисьор Мило Рау засне римейк с африкански мигранти миналата година, за което говори в интервю за настоящата изложба в Пловдив, тази перспектива ще създаде една горещо приветствана обстановка за разглеждането на ангажираността на съвременните художници с предизвикателствата на нашето време, които са споделени между обществата.

Отделните инсталации в изложбата са придружени от подробни съпътстващи текстове и контекстуализации на индивидуалния принос на всеки художник.

Куратори: Бетина Щайнбрюге, Кунстферайн в Хамбург & Бенджамин Фелман, Варбург-Хаус Хамбург

Седмицата на съвременното изкуство е проект на Сдружение „Изкуство днес“, член на международната мрежа от немски културни общества в чужбина на Гьоте Институт.

С подкрепата на Община Пловдив, Гьоте-нститут България


Медийни партньори: BNT2, въпреки.com, Katra FM, Под Тепето, Медия Кафе, Капана

Фабио Маури и Пиер Паоло Пазолини на репетициите на „Какво е фашизъм“, 1971 г
Фабрики Сафа Палатино, Рим
© Фотография: Elisabetta Catalano
С любезното съдействие на имението на Фабио Маури и Hauser & Wirth

Сдружение “Изкуство Днес”

Седмица на съвременното изкуство
Изкуство. Без граници. Пловдив.
1 септември – 30 септември 2019
Център за съвременно изкуство “Баня Старинна”, СКЛАД
week2019.arttoday.org/bg

Изкуство. Без граници. Пловдив. представя международно признати художници от Европа, САЩ и Япония, чиито творби се занимават с въпросите на същестуванието ни в днешния ден: кои сме ние, хората на 21-вия век, накъде отиваме и в състояние ли сме, жертвайки част от сегашния си комфорт, да запазим цивилизацията за бъдещите поколения? Изложбата се концентрира върху три, свързани помежду си, теми: растящата консумация, която изчерпва природните ресурси и как това води до икономически и политически кризи; все по-честите екологични катастрофи, превърнали се в постоянна заплаха за човечеството; крехкостта на човешкия живот, както и този на планетата.
Централна тема – и отправна точка на изложбата – е, разбира се, самото изкуство и неговата несъмнена способност да ни докосва емоционално и интелектуално. Може ли то също така да мобилизира отделни личности и цели общности, които да предприемат действия в този изключително важен, дори критичен за човечеството момент? С помощта на различни художествени средства, участниците интерпретират и задълбочават предложените теми, добавят нови аспекти към тях или се опитват да посочат възможни начини за промяна в мисленето и обществените нагласи.
Обръщането на човека от прагматизма и материализма към духовните ценности на цивилизацията е посланието на видеоинсталацията на Бил Виола “Мъченици. Земя, Въздух, Огън, Вода” – една модерна интерпретация на олтарното табло. Пътят към себепознанието и светлината минава през страданието и жертвата, през смирението пред силите на природните елементи. От друга страна, двойнственото човешко отношение към природата, между страхопочитанието и борбата с нея като предпоставка за прогреса, свързва творбите на Стоян Дечев и Бенедикт Партенхаймер. Авторите си задават въпроса: не е ли стигнало човечеството до една критична точка, в който прогресът заплашва да унищожи създателите си? Подобна е темата на филма на Венелин Шурелов “Черна абстракция”: oбсесията към добиването на суровини е основа на работата, но в погледа на артиста, следствието от тези обезпокоителни процеси стават видими като абстрактна представа за съвременния човек – незначителен, нетраен, непостоянен – като черен дим над хоризонта.
Изкуството документира, отразява и коментира културни, политически и идентификационни процеси, (религиозни) вярвания, митове и утопии.
Артистът се явява един вид “въжеиграч”, който във филма на Таус Махачева балансира между собствените нагласи – творчески и човешки и нормите на обществото – социални и идеологически. Артистът влиза и в много други роли: загрижен, какво ще оставим след себе си, той става събирач на свидетелства за днешния ден (Марико Хори); или пък сам създава паралелни реалности (scenocosme), като част от различни симулационни сценарии за това, как би изглеждало дигитализираното ни бъдеще.
Фокусът на работата на Севдалина Кочевска са настоящето и неговите различни светове: не компютърно генерираните, а реалните, в които физически и ментални граници разделят групи и общности една от друга. От своя страна, Надя Генова се интересува от индивида и множеството, които са в постоянно взаимодействие.
Произведенията влизат в диалог с пространствата, в които са изложени: докато в бившата Чифте Баня, с нейната уникална атмосфера, творбите се насочват по-скоро към вътрешния свят на човека и приканват към вглъбяване и размисъл, то Тютюневите складове – и в един по-широк контекст – Тютюневият град, провокират артистите към “екстровертни” работи, свързани с динамиката на обществените процеси, в контекста на миналата и сегашната функция на изложбеното пространство.
Инсталацията на Делфин Рейст “Непрекъснат растеж на консумацията” насочва критичен поглед към капитала и репродуцирането му, катo предпоставка за запазването на всяка цена на сегашния икономически модел, към което същият този капитал се стреми. “Репродукция” означава перманентност, която, в рамките на системата, напомня затворен кръг, от който няма изход (Венелин Шурелов). Промяната изисква активно действие. В този смисъл, Уте Рихтер се съмнява в положителното значение на понятието “надежда” или “надяване”, което за художничката е по-скоро вътрешна спирачка, оправдание за бездействие и примирение. А кои са механизмите, които изобщо диктуват на индивида определено поведение? Какво ни подтиква или възпира да предприемем дадена стъпка? Инсталацията на Група 7+1 създава условия за изследването на тези въпроси.
Сблъсъкът между мечтите за по-добро бъдеще на имигрантите и отрезвяващата реалност на развития индустриален свят е показан във филма на Юлиан Розефелд “Убежище”. В един свят, който буквално се върти около парите (Емил Миразчиев), “изкуството” на сделката, според FAMED, е колкото важно, толкова и измамно, тъй като никога не е съвсем ясно кой какво печели и губи.
Две творби, едната, показана в Банята, а другата в СКЛАД, затварят концептуалната рамка на изложбата. “Комуникация и съжителство” на Ния Пушкарова се състои от едно изречение, изписано на азбуката на слепите: Чрез изкуството, ти променяш себе си и света около теб, то е зримата нишка между реалното и сетивното. Документалният филм на Хедър Ленц Кусама: Безкрайност, посветен на японската художничка Яйои Кусама ни показва, че изкуството е в състояние да превърне травмата в креативна сила, а света – в едно по-красиво и може би – по-мирно място за живеене.
Изкуство. Без граници. Пловдив. е част от официалната програмата на Пловдив – Европейска столица на културата 2019. Обявяването на града за столица на културата е привилегия, предизвикателство и възможност, и предоставя идеалния контекст за изложбата. От една страна, Изкуство. Без граници. Пловдив. обръща внимание върху проблематични теми, но в същото време свързва града в една глобална културна мрежа, опитвайки се при това да даде положителни импулси за дългосрочна промяна в мисленето. И не на последно място, изложбата “празнува” изкуството, което не познава граници и е отворено за всички.

Куратори: Илина Коралова и Емил Миразчиев

Участници: Бил Виола, Надя Генова, Група 7+1 (Йоханнес Артинян, Панчо Куртев, Илко Николчев, Камен Цветков), Стоян Дечев, Севдалина Кочевска, Таус Махачева, Емил Миразчиев, Бенедикт Партенхаймер, Ния Пушкарова, Делфин Рейст, Уте Рихтер, Юлиан Розефелд, scenocosme, FAMED, Марико Хори, Венелин Шурелов

Специално представяне:
3 септември, 19 часа, Кино Лъки синема
KUSAMA: INFINITY, 2018, док. филм, реж. Хедър Ленц

Проектът е част от официалната програма на Пловдив - Европейска столица на културата 2019

Проектът се осъществява в партньорство с Гьоте институт и с подкрепата на швейцарската културна фондация Pro Helvetia и EU-Japan Fest Japan Committee

Медийни партьори: БНТ2, Въпреки.com, Катра FM, Под тепето, Медия кафе, Капана

Сдружение Изкуство Днес
Център за съвременно изкуство - Пловдив