ГОЛЯМА СВЕТЛИНА 1991 г.
„Ръб” прави поредната си акция „Голяма светлина” на Централна гара в Пловдив, отново ни чака политическо послание в синтезирана форма, което може да бъде разбрано единствено в тясна връзка с политическите вълнения в станата и в града около предшестващите и предстоящи избори. Акцията се провежда през целия ден на 13 декември 1991 г. , когато наред с хаоса от
предизборни агитации и митинги, се долавя и предколедното оживление.
Намесата на групата в публичното пространство е семпла и едва забележима - на една от стените в чакалнята на гарата скромно е поставен малък електронен билборд, на който тече непрестанно текстът, еврейска поговорка:
Всеки от нас - малко огънче, всички заедно - голяма светлина
Документалният видеозапис показва почти еднотипните реакции на забързаните
минувачи, които спират за момент пред анонимното съждение, оглеждат се и
потъват отново в потока от мисли и хора, отнасяйки безмълвно със себе си своята озадаченост, тълкувание или просто самата фраза в съзнанието си. Естествено, тази „Голяма светлина” би имала съвсем различен смисъл във време и място, различни от избраните. Тук отново е налице дълбоката връзка със символичното значение на мястото—гарата като метафоричен носител на пътя, промяната. Но за разлика от „Черен хепънинг“ , който ограничава публиката до посетителите на християнските храмове, изборът на място в случая е продиктуван и от характера му на достъпност и отвореност към широки социални, религиозни и политически слоеве на населението. „Голяма светлина“ в този смисъл е жест към обещанието на силата на народа, на демоса в най-широката му проекция.

Източник на текстовете: Живка Валявичарска"Група Ръб и неконвенционалните форми в българското изкуство, 1984-94 г." /Дипломна работа, Катедра Изкуствознание, НХА. 1999/

ИДЕАЛЪТ 1992 г.
„Идеалът” е третата изложба на „Ръб”, отново проведена в галерията
на „Гладстон” 32 (31 март- 15 април) 1992 г. „Идеалът” постига симбиозата на идея и изразни средства, която предшестващите я изложби „Символи и знаци” и „Голяма фотография” единствено загатват като протичащ процес, но не успяват да реализират в пълнота. Чистотата на връзката концепция - визуално въплъщение кореспондира дори с основополагащите проблеми, към които посягат авторите в изложбата - взаимоотношението между идея и материя. Този проблем бива поставен не само като творческа проблематика, но и в дълбоко философски контекст, както и в контекста на съвременното консуматорско общество.
Този път пространството на галерията е прекроено с драстична намеса -
вместо очакваната гледка на добре познатата зала зрителят трябва да премине през тесен коридор от бели плоскости, който води към широко кръгло помещение. Там го чакат десет еднакви бели грундирани платна по стените. Реакцията на зрителите е противоречива. Много често тя бива явно разочарование от белите платна. Определения като „скандал”, „пародия”, „самореклама” и др. не липсват в местната преса. Неизбежни и директни са асоциациите на „новото пространство” на галерията с женската утроба, а зрителят неволно се оказва причината за сътворяването на идеала, тъй като на следващия ден всеки от художниците започва да създава своя идеал върху платното. Отново реверанс, но този път към зрителя, който е допуснат не само да се осъзнае като причина за съзидание, но и с възможност да следи отблизо процеса-тайнство - творческият процес, обикновено ревниво пазен зад стените на ателието.
Всъщност изборът на платното като ориентир към класическите форми се крие в основата на идейната нишка в изложбата. Освен това този избор обуславя визуализация на личните изповеди именно чрез изображението. Тук някъде се таи и предизвикателството, което „Ръб” отправя към самите себе си. От една страна - всеки да формулира и обоснове “идеалите” си, да се обърне дълбоко в себе си и да осмисли собствените си личностни позиции и светоглед, а от друга - всеки сам пред платното си е изправен пред огромните проблеми около чисто пластическата формулировка на проблемете около утопията и идеала. Преосмислянето на житейските и философските позиции на всеки от тях започва месеци по-рано още с възникването на идеята за подобна изложба. Но “материализацията” на това преосмисляне трябва да бъде извършена за краткия десетдневен срок пред очите на публиката.
Минавайки през тесния коридор, водещ до бялата „утроба”, посетителите са принудени да прескачат последователно (с идеята да осмислят и превъзмогват) късове от мраморни плочи с издълбани надписи „Връщай се отново”, „Времето открива”, „Десетият ден”. Тези покани подчертават процесът на работа и неговото битие във времето, което става и фокусът на изложбата ??? идеалът като процес на работа, утопията като процес на търсене а не като краен продукт.
Но като че ли тези философски и екзистенциални теми са иронизирани умело
с висящите печени прасета, недосегаеми за зрителя. Ненатрапчив, но силно доловим е горчивият сарказъм отправен към публиката, олицетворяваща консуматорските аспекти на изкуството. Актът на “консумирането” или удовлетворението от него „Ръб” оставя единствено на художниците, които изяждат свинското сами.
Проектът „Идеалът” не завършва единствено с приключването на изложбата. Идеите, които той третира намират своето продължение в неочаквани модификации в първото издание на Международния фестивал за модерно изкуство „Процес-пространство”, който се провежда през юни 1992 с организатори Димитър Грозданов, Борис Климентиев и Диана Попова. Освен с изложбата „Идеалът”, „Ръб” участва и с акцията „Явната закуска”.
Проектът „Идеалът” има своя завършек в едноименния видеофилм, създаден на базата на документални кадри от изложбата в Пловдив и озвучен с личните авторови позиции и прозрения. Въпреки, че филмът лесно би могъл да попадне под жанра на документалистиката, той се явява едно необходимо авторово обобщение за случилото се от дистанцията на времето.
Идеята и материализацията на „Идеалът” фактически се превръща в преломен момент в творческото развитие на феномена „Ръб” и взаимоотношенията на членовете на групата. Чрез него всеки от тях поема отговорността и риска да пропътува чрез творбите си пътя към себе си и съмиилениците си. Това е най-личната посока за самите автори, която всеки има правото да изживее по свой начин.

ЯВНАТА ЗАКУСКА 1992 г.
Група „Ръб” участва в първото издание на Международния фестивал за модерно изкуство „Процес-пространство”, с небезизвестната акция „Явната закуска”, протекла близо десет часа на един от балчишките кейове. Художниците подреждат пищна и изобилна трапеза от деликатесни ястия и я „унищожават” през тези десет часа сами, преградили пътя от зрителя към себе си с въже. Зрителят остава гладен, а акцията се превръща в егоистичен жест на групата в контекста на социална криза, стоков дефицит и инфлация.
Нескритият цинизъм на спектакъла навежда към критично отношение на множеството творчески прояви по това време в столицата и страната, целящи по-скоро усвояването на пари от неправителствени и пазарни ресурси, отколкото обществения принос. Акцията е отчасти критика, отчасти демонстрация на новия субект - художник, който се учи на индивидуализъм и егоизъм, необходим за оцеляването в условията на новите пазарни отношения, както и на новите социални привилегии, които възникват в условията на пазарната икономика и неправителствените организации.

ОПУС ПРОБЕКТ 1993 г.
„Опус Пробект” е поредната изложба на „Ръб”, проведена през юни 1993 г. в
Пловдив отново в галерията на Дружеството на Пловдивските Художници.
Пространството на галерията този път не е променено. Наблюдава се по-скоро целта да се овладеят до крайност възможностите му. Зрителят дори има усещането, че не идеята е създадена за това пространство, а пространството - скроено, за да въплъти идеята. Залата е превърната в огромна инсталация, разположена на целия долен етаж на галерията. В четирите ? ъгъла са поставени големи тежки легла от масивно дърво, покрити с изящни копринени покривки с кървавочервен цвят, действащи като четири агресивни акцента в пространството. Около леглата и по стените е осеяно с безброй ябълки в безбройни трансформации. Две от стените предлагат еднакви по размер и на еднакво разстояние едно от друго произведения, които свързват в традиционни техники (живопис, колаж, рисунка, ксерокопия) идеята за ябълката с настойчиви теми, занимаващи художника през епохите. Те отключват безброй мисли за времето, светлината, безкрая, любовта, навяват безбрежно богатство от разнородни асоциации, задават смислени и безсмислени въпроси.
Произведенията не са единни в стилово отношение, като че ли всяка от
работите е изпълнена от различна ръка. Единственият обединяващ факт в творбите е присъствието на изображение на ябълка или поне метафоричен намек за такова. Стройната и монотонна подредба, която изпълва цялата повърхност на стените, както и еднаквите им размери, отреждат пасивното им значение и роля за екпозицията. Стените като че ли са превърнати в огледална повърхност, отразяваща обобщеното лице на публиката и говорят за многообразието от индивидуални тълкувания, разнороден опит, светоусещания, емоционалност и интелектуални натрупвания, в които се трансформира и заживява творческата идея - от буквалното й приемане и репродуциране (истинските ябълки, които са ксерокопирани) до отвлечени абстрактни, често неразбираеми тълкувания, дори до липсата на въздействие или провокация.
Докато, обърнат към тези две стени, посетителят е погълнат от многообразието на бъбривите картини, пораждащи богати и объркани асоциации и емоции, отсрещните две стени поразяват с лаконичната строгост и чистота на решението. Редица бели гипсови ябълки са подредени върху бялата стена на нивото на очите. Те водят погледа към стената в дъното на залата, осеяна с безчет истински ябълки, които наподобяват застинал водопад. Прецизно насоченото осветление към стената създава илюзия за бавно движение на водопада надолу - към леглото с кървавочервена покривка и към пръснатите около него застинали ябълки. Квадратът от бели ябълки в центъра на залата, който виси във въздуха над главите на хората, се явява център на композираното пространство. Тук е и правилния център на пространството, което оформят четирите легла.
Изложбата предизвиква безбройни асоциации - от библейската символика - грехопадението, червеният цвят на изкуплението, предопределението и пр. - до ироничната покана към зрителя да се поддаде на изкушението, което му предлагат непокътнатите ябълки. Основен композиционен компонент се оказва осветлението, към което е подходено с изключителна професионалност. Използвани са основно два вида осветление - ниско насочено и разсеяно. То се оказва силен обединяващ фактор в композиционно отношение и създава театрален, сценичен ефект. И в тази изложба на групата зрителят се явява главно действащо лице, неволно озовал се в центъра на сцена. Той няма възможност да се отдръпне към публиката, защото цялата зала е декор. Остава безсилното усещане, че е наблюдаван неизвестно откъде, а натрапчивото внушение за пасивност, която компонентите на изложбата цели, отрежда ролята на зрителя като главно действащо лице.

РЪБ В ГРЪБ 1994 г.
През 1994 г. „Ръб” създават фотоинсталация, „Ръб в гръб”. Тя е включена в програмата на Международните фотографски срещи - Пловдив’94. Тези срещи вече са изградили своя облик през годините на високо професионално събитие в областта на фотографията. Въпреки това, до този момент на срещите е била представяна главно традиционна фотография. На подобен фон инсталацията „Ръб в гръб” придобива статут на произведение, което „разрушава” приетата рамка от Международните срещи на фотографите в Стария Пловдив. Под всяка една от фотографиите съответният автор е събул обувките си. Единствено въпросните обувки остават в общото поле на творческа активност, но светът на всеки един се е пренесъл в строго охранявано от чужди погледи лично пространство.

Източник на текстовете: Живка Валявичарска"Група Ръб и неконвенционалните форми в българското изкуство, 1984-94 г." /Дипломна работа, Катедра Изкуствознание, НХА. 1999