Сдружение Изкуство Днес Представя:

Девето издание на Седмица на съвременното изкуство 2003

Рефлексии

Проекта дава възможност на младите творци да представят свои произведения в контекста на съвременното общество, глобалните промени и идентичността.
Наименованието на проекта /Рефлексии-..../ е чисто знаково и дава възможност за представяне в най-широк диапазон без ограничения. Проекта ще представи както визуало изкуство/инсталации, обекти, видео, фотография/ така и пърформанс, театър, музика в техните експериментални форми.
Поканените автори/15/ ще бъдат до 35 години и ще реализират своите произведения в залите на Центъра за съвременно изкуство–Пловдив в баня Старинна.
Изложбата ще се открие на 8.09.2003г. и ще продължи до 8.10.2003г.

Куратор Емил Миразчиев

Анджи и Христо : "Human Rubbish"

Творбата провокира размисъл за крехкостта и уязвимостта на човешкото тяло, което може да бъде разчленено, може да бъде част от множество манипулации, научни експерименти и да бъде превърнат в обикновен боклук.
В деня на откриването ще се случи пърформанс, в който човек с бяла престилка, гумени ръкавици и гротескна маска на лицето симулира товарене и пренасяне на чувалите. Мъжът, който товари- груб, бездушен-самият той запазил целостта на своето тяло, поради естеството на дейността си наподобява обектите, които пренася. Загубил човешкото в себе си ,се превръща в отпадък.

Isin Onol : "Light Shadows"



Isin Onol : "Light Composition "

Ива Вачева

“Самоосъзнаване” е черно-бял, едноканален видеофилм с дължина 2,25 мин,VHS hi-8. Във филма държа камерата в едната си ръка и се заснемам от гледна точка на собствените ми страхове.Аз съм тази ,от която бягам и която ме преследва.Този конфликт е ментален, всичко се случва в главата ми.Страхът ми расте от осезаемите кошмари,които ме стряскат от всички страни с животински звуци. Бягството ми се превръща в параноично и все по-паническо,до момента в, които съм настигната от себе си и съм принудена да се погледна в очите.

Марина Попска

Коста Тонев

Мила Стоева

Даниела Сивикова

Иван Тошков

Юлиан Табаков

“... и си облякох новата рокля изцяло по мои модел. Просто е прекрасна, през нея нищо не се вижда, но всичко се отгатва ...”
От писмо Х на маркиза дьо Мертьой до виконт дьо Вълмон
"Опасни връзки”, Шарло дьо Лакло

“Да имам - да нося - да бъда: лице, което се блъска в камъни се превръща в камък само"
“Митът за Сизиф”, Албер Камю

Човек постоянно се стреми да бъде повече от колкото всъщност е. Този стремеж получава физически измерения, които често стигат до вулгарност. За известния повече като театрален художник и режисьор Юлиян Табаков, облеклото се превръща едновременно в метафора за този стремеж и в начин за представяне на скритите лица в човешката природа. Тези лица, които облеклото, подобно на архаична обвивка седнаква сила скрива и оголва в стремежа си за себеизразяване.

Мария Попова

Автопортрет на ограниченията ми

Работата се състои от поредица живописни платна. Техен първоизточник е пикселизирана фотография. Искам да визуализирам онова, което ме ограничава, докато мисля за създаването на творбите си. Идеята ми анализира зависимостите от страна на техниката и естетиката (имам предвид естетиката като теория за формите на красивото) вследствие на четири годишното ми обучение в Академията и изобщо цялостното ми естетическо възпитание от страна на моите родители.
Техниката е маслена живопис. Използвам я, защото чувствам зависимостта си от нея: мислейки за една или друга идея, аз винаги си я представям реализирана със средствата на живописта. Защото техниката отдавна не е определяща при създаването на една творба.
Използвам цифрова фотография за първоизточник, като ограничение от страна на образа. Върху различните платна са нарисувани части от коса, лице и блуза.
Увеличавам силно пикселите до получаване на абстрактен образ, който доставя единствено естетически усещания. По този начин визуализирам подмяната изкуство-дизайн. Известно е, че красивото не е залог за изкуството.
Работата “Автопортрет на ограниченията ми” е на границата на осъзнаването на една вътрешна ситуация, насърчавана от външните условия на средата и желанието ми да я променя. Надявам се в представената от мен работа да няма нищо повече от технически умения и естетически обвързаности

Ваня Вълкова

© Сдружение Изкуство Днес 2005