Център за съвременно изкуство Пловдив 'Баня Старинна'

Кратка история или кой, кога и защо

Родените преди 1975 спокойно могат да пропуснат въведението. За родените след тази дата и особено за всички набори на демокрацията, няколко думи за „художествената ситуация“ в България между 1961 и 1990.

Защо е нужно да се знае това? Нужно е, защото по един или друг начин, тази „ситуация“ е определяща за случилото се и най-вече за не случващото се в родното изобразително изкуство. За Пловдив това важи в още по-голяма сила.

Предистория

Въведение

За разлика от първите 20 г. на „народната власт“, след 1960 Партията отпуска малко каиша. Причините за това „отхлабване“ са до голяма степен извън нашата родина (както и причините за повечето събития в историята ни, но това е друга дълга тема). След прословутата Първа обща изложба на младите художници през 1961, група артисти (важна част от тях от Пловдив) дори дръзват да се защитят публично от критиките към тях в „буржоазен формализъм“. Това е нечувана смелост в контекста на времето. Осъзнала, че нещата могат да излязат от контрол, Властта тогава постъпва по различен начин към различните творчески съсловия. Писателите и театралите са частично „шамаросани“, някои кинаджии направо замразени, а художниците като цяло „захранени“. Това „поощряване“ постоянно расте почти до 1989, или по-точно до включването на част от ръководството на СБХ в Русенския комитет. Държавата финансира на 100% творческите съюзи (СБХ има властта и структурата на мини-министерство). Чрез тях и чрез делегиране бюджети в предприятията и местната власт се осигуряват откупки, поръчки, консигнации и т.н. Няма „гладен“ художник, а монументалистите са на върха на социалистическата финансова пирамида.

В тези години художниците са практически нещо като привилегирована каста с най-високия възможен социален и обществен статус (естествено от тази скала трябва да се изключи партийната върхушка).

Това „благоденствие“ има своята цена. Художественият живот в България e тотално изолиран от нормалните художествени процеси. Обменът, доколкото го има, съществува единствено в границите на системата. „Позволява се“ някакво влияние отвън единствено ако то идва от „прогресивни“ художници. Всичко това е съчетано с пълната липса на информация за случващото се извън блока. Става въпрос за време, когато единственият начин да се докопаш до някой албум на Йозеф Бойс бе да имаш връзки с алчен тираджия авантюрист, естествено за целта трябва да знаеш кой е Бойс, което пък поради казаното по-горе бе невъзможно.


Смяната на режима (не използвамe термина смяна на системата съзнателно) завари болшинството от българските художници тотално „неподготвени“ – чакащи на държавна хранилка и съсредоточени в себе си.
Не случайно, когато малко след това, някъде в началото на 90-те години на миналия век, „Art world“ се отвори за секунда към нас, единици художници (ако кажем един май ще е по-точно) съумяха да се „промушат“.


Тук възниква резонният въпрос – „Добре де, дори така да е. От тогава са минали 28 г. и какво по дяволите има общо всичко това с „Баня Старинна“?“
Еми има … и отговорът следва.

Идеята

Идеята за създаване на независим център за съвременно изкуство е в пълен противовес на рефлексите на властта, на по-голямата част от локалните артисти и на съвременното ни общество (такова, каквото е и в момента).

В противовес е на властта, защото тя не вижда нито смисъла, нито ползите от подобен вид „елитарни центрове“. Ако за социалистическата върхушка изкуството бе средство за пропаганда и легитимация, за управляващите след това изкуството е досаден ангажимент без „ползи“, който трябва да се минимизира. Артистите като цяло не са нито количествен, нито икономически фактор (не представляват „капитал“ и са „електорално незначими“).

В противовес е с повечето местни художници, защото те виждат в този център институционален (съответно по-силен) конкурент за обществено внимание и ресурс. Мнозинството от тях продължават да имат, или са възпитани да имат, директни очаквания от „обществено обгрижване“ и приоритизират локалния контекст.

Накрая е в противовес и със съвременното ни общество (такова, каквото е в момента), защото то не е подготвено да „консумира“ подобен продукт. Не разбира за какво става въпрос и няма нужда от него (или по-скоро не знае, че има нужда, но в крайна сметка резултатът е същият). За болшинството, критериите за изобразително изкуство са някъде между уменията на мистър Сенко и маането – казано по-просто, мануални умения (майсторлък), съчетани с бол емоция (чувство да има демек).


Липсата на образование води до неразбиране на ролята на изкуството за социалното здраве, хигиена и развитие.


И въпреки всичко това, или по скоро именно заради това, НЕЗАВИСИМ ЦЕНТЪР ЗА СЪВРЕМЕННО ИЗКУСТВО има вече над 20-годишна история и тя трябва да продължи.

Подобни центрове са критерий и средство за развитие и модернизиране на обществото ни. Центрове за съвременно изкуство съществуват и са важен фактор практически навсякъде в модерния демократичен свят (към който поне на теория се причисляваме и ние).

Център за съвременно изкуство Пловдив - История

Още първите години след 1989, системата на централизиран и регулиран художествен живот губи значението си. Държавата практически престава да финансира визуалното изкуство.
Създават се първите неформални сдружения или групи от художници с фокус върху съвременните форми. Една от значимите подобни групи е в Пловдив („РЪБ“). Към 1994–1995 в България започват дейността си и няколко световни фондации и организации донори. Тези организации разглеждат свободното Съвременно изкуство като важна част и инструмент за развитие на демократичното общество. Те развиват дейност в България приблизително до 2004–2006 и оказват съществено влияние на художествения живот.

Какво се крие зад термина „Съвременно изкуство“

В началото на 90-те години българската теория (изкуствоведи, художници, специализирана преса) се опитва да намери точното определение за този „нов за нас“ художествен подход. „N-форми“, „Некомерсиално изкуство“, „Неконвенционални форми” са част от използваните термини. За съжаление, в този „романтичен период“ се допускат две съществени грешки и нагласи, които до известна степен водят и до редица проблеми и досега. Първата „грешка“ е, че се прави директна формална аналогия между използваните изразни средства и същност. Казано по-директно, приема се, че ползването на класически изразни средства (живопис, скулптура и т.н.) автоматично изключва художника или творбата от определението „съвременно“, и обратно. Втората „грешка“ е, че Съвременното изкуство е некомерсиално и е само по себе си противовес и отрицание на „класическото“, което е комерсиално.

Определението, което сега дава bg.wikipedia за терминологията е достатъчно точно:


Съвременното изкуство отразява начина на мислене и преобладаващите международни културни възприятия в изкуството, архитектурата и дизайна, от края на 20 век до наши дни. Някои (повечето от музеите за съвременно изкуство) считат за съвременно изкуството след Втората световна война, но други считат, че това определение е остаряло и за съвременно трябва да се счита изкуството след 1970 година. 1970-те години са избрани за отправна точка поради драстичните промени в културния и политически живот и възникването на постмодернизма.
В България има частна, неправителствена организация, която носи името Институт за съвременно изкуство – София, както и Център за съвременно изкуство – Пловдив, „Баня Старинна“, създаден от Сдружение „Изкуство днес“.“


Началото

1995 – Първа изложба

Идеята за първата изложба на съвременно изкуство в сградата на „Баня Старинна“ е на Димитър Костов. По това време е Управител на общинска фирма „БИГА“, в чиято материален актив е сградата. Той влиза в контакт с членове на група „РЪБ“ в Пловдив, които търсят алтернативни пространства за своята активност. Покани са изпратени на автори от цялата страна. Още първата проява в Банята се превръща в събитие с национално значение. Изложбата е „без тема“ и показва работи на артисти от средното и най-младо поколение художници. С тази изложба се слага началото на ежегодната „Седмица на Съвременното Изкуство“ в Пловдив, една от най-значимите прояви в художествения живот в България с 22 издания до сега.

Успехът на първата проява стимулира артисти, общественици и местната власт. Появява се необходимостта от структуриране на явлението. За Втората изложба от цикъла „Седмица на Съвременното Изкуство“ е поканена за куратор Галина Лардева, задала темата „Човека – документ“. Изложбата е с международно участие и представя работи на художници от всички поколения и жанрове.


Институционализиране

1997 – фондация „Изкуство днес“

Краят на 90-те години е период, в който организации донори, които развиват дейност в България (Швейцарската фондация за култура Про Хелвеция, фондация Център за изкуства Сорос – София и др.) почват да променят своята политика. В годините до 1998 бенефициенти са директно артисти и куратори за конкретни прояви или поводи (изложби, каталози и т.н.). След този период до края на дейността си, финансиращите организации търсят партньорство с юридически лица за по-големи и по-дългосрочни проекти с ясен социален фокус.

Едновременно с това, успехът на първите прояви в Баня Старинна амбицират организаторите да продължат и развият идеята за създаване на център за съвременно изкуство с постоянна дейност.
Това практически е невъзможно, без да има формална структура и организация, която да работи за идеята. Фондация „Изкуство днес“ се учредява на 14.03.1997 в партньорство с Община Пловдив с решение на Общински съвет. Цитат от учредителния акт:

„Днес на 14.03.1997 година в гр. Пловдив, долуподписаните съмишленици – дейци на културата и представители на общинската администрация в областта на културата, водени от желанието, в края на ХХ век, да се създаде институция, проучваща, популяризираща и опазваща алтернативните и експериментални форми на съвременно изкуство, уверени, че то е най-точно отражение на тенденциите в явленията в социалните взаимоотношения в съответствие с единодушно изразената ни воля РЕШИХМЕ:
1. Учредяваме по реда на чл. 149 и следващите от Закона за лицата и семейството Фондация „Изкуство днес“
2. Фондацията е с неограничен срок на действие.
......
Учредители:
Атанас Бадев – Зам.-кмет със сумата от 100 000 лв. Красимир Линков – 6000 лв. Емил Миразчиев – 6000 лв. Моника Роменска – 6000 лв. Надя Генова – 6000 лв. Румен Жеков – 6000 лв. Димитър Костов – 6000 лв. Галина Лардева – 6000 лв. Панайот Панайотов – 6000 лв. Петър Радевски – 6000 лв.

Определяме съобразно приетия Устав, в качеството си на Учредителен съвет на Фондацията за председател на Управителния съвет и Управител на Фондацията: Емил Миразчиев ....“

Това е структурата (през 2002 пререгистрирана като сдружение в обществена полза), която развива дейността и Центъра за съвременно изкуство – Пловдив, „Баня Старинна“ в продължение на 20 години.


Зрелостта

1999 – 2001 Фронт за Комуникация – Проект за нови медии и теория

От 1999 до 2001, благодарение на спечелените по линия на международни грантове средства и с подкрепата на местната власт, фондация „Изкуство днес“ осъществява и проекта „Фронт за Комуникация“. Проектът е уникален по своята същност. Артисти от цял свят, ползващи новите (към това време) медии като изразно средство, идват в Пловдив. Организират се изложби, творчески работилници, разговори и презентации. Между 1999–2001 проявата има три издания. Издаден е и обемен каталог, съдържащ редица важни теоретични трудове.

2004–2007 Мултимедийна лаборатория и Арт-позитив

След спечелването на проект за финансиране на дейността от швейцарската правителствена фондация Про Хелвеция (2004–2007) сдружението създава Мултимедийна лаборатория, в която се реализират редица артистични проекти. Паралелно с това действа програма за артистични резиденции. Това спомага за затвърждаването на структурата като важен международен партньор на водещи световни арт организации. Сдружението изгражда международен престиж, както на себе си, така и на града и държавата. Сдружението винаги е оказвало методична и теоретична помощ на млади автори. С помощта на организацията своите първи изяви са направили редица художници, визуални артисти, куратори и арт мениджъри. Сред тях са Боряна Николова, Велизар Димчев, Дейвид Хейууд, Лора Пармакова, Наташа Кюпова, Веселина Сариева и много други. В този период млади артисти като Лора Пармакова и Веселина Сариева стават и членове на сдружението. За да се създаде поле за изява на по-голям брой млади и непрофесионални автори, се създава и проектът Арт-позитив. Тези изложби се провеждат ежегодно от 2004 и имат досега 13 издания.

2008–2017 Утвърждаване и разрастване на дейността

Това е период, който се характеризира със Световната икономическа криза и оттеглянето на организациите донори от България. Въпреки променените финансови условия, след 2008 сдружението не само продължава развитието на Център за съвременно изкуство – Пловдив, „Баня Старинна“, но и разширява артистичната си дейност създавайки Фасада Видео Фестивал. Първото издание е през 2010 и продължава ежегодно досега. Това е място, където българската публика съвсем свободно може да види творбите на водещи видео артисти от цял свят.

Сдружението е партньор и съорганизатор на международния проект АТЛАНТИДА. I. Проектът започва своята реализация през юни 2009 с изложба Rohkunstbau XVI в Сакроу близо до Берлин, после продължава в Братислава и Виена, като пресича Словашко-Австрийската граница, след това отива в Солун, Гърция и завършва в Пловдив, България с изложбата: Отражения от бъдещето.


Сдружението е инициатор за кандидатурата на Пловдив за ЕСК 2019 и сформира инициативен комитет от петима представители на културните среди в града от различни сфери. Участва активно и пряко в лицето на Емил Миразчиев като художествен директор в изготвянето на апликационната книга, с която градът печели високото признание.


LUMMIX

Важно събитие с културно и социално значение е и проектът Фестивал на светлината LUMMIX организиран от сдружение „Изкуство Днес“. Фестивалът на светлината LUMMIX е иновативно събитие, което освен с мащабна изложбена част в публична среда на български и чуждестранни автори, създаде и условия за развитие и интеграция в художествения процес на участници от ромски произход, за които бе организирана арт-работилница.


Заключение

Кратката хронология по-горе може да бъде обобщена в следните основни точки.

Сдружение „Изкуство днес“ :

  1. е автор на идеята и създател на Центъра за съвременно изкуство – Пловдив, „Баня Старинна";
  2. развива Центъра за съвременно изкуство – Пловдив, "Баня Старинна" в продължение на 20 години и го превръща в международно известно и притегателно пространство за множество проекти;
  3. името Център за съвременно изкуство – Пловдив, "Баня Старинна" и историята на центъра са свързани с дейността на сдружението. По устав приет и гласуван от Общински съвет, то ръководи и контролира дейността му;
  4. Сдружението е имало съдействието на Община Пловдив и финансовото й участие с около 100 000лв. за дейност по проекти за период от 22 години, но също така е спечелило над 10 проекта по международни финансови програми с над 1 200 000лв. външно финансиране;
  5. спечелени са над 16 международни проекта;
  6. участвало е активно в определящи в регионален, национален и международен мащаб артистични прояви;
  7. има съществен принос за развитието на културния живот в града и държавата;
  8. припознат е като доказан и желан партньор на редица водещи световни арт организации;
  9. има съществен принос в инициирането и впоследствие спечелването на кандидатурата на Пловдив за ЕСК 2019;
  10. доказало е своя капацитет за създаване и управление на център за съвременно изкуство;
  11. разполага с изградена международна мрежа от над 200 партньорски организации;
  12. е пример за публично-частно партньорство. Сдружението е с общинско участие в лицето на зам.-кмет по култура.
Сдружение „Изкуство днес“ e aвтор на над 80 проекта в областа на иновативните и съвременни форми някои от които:


  • Първи в България създава и развива ЦЕНТЪР ЗА СЪВРЕМЕННО ИЗКУСТВО – 1994г.
  • Първата МУЛТИМЕДИИНА ЛАБОРАТОРИЯ в България – 1998г.
  • Единствената в страната РЕЗИДЕНТНА ПРОГРАМА за куратори и художници– 2004г.
  • Първия видео фестивал в България – 1998г.
  • Първия в България фестивал за електронно и ново медийно изкуство ФРОНТ за КОМУНИКАЦИЯ 1999г. Европейски месец на културата в Пловдив 1999.
  • Първия и единствен за сега Ежегоден проект за съвременно изкуство в България – СЕДМИЦА НА СЪВРЕМЕННОТО ИЗКУСТВО с над 20 годишна история, класирано години наред на челните места сред най-добрите арт събития в България – арт класация на вестник Култура. Най-добра обща изложба за 2010г. в страната в анкетата на единственото он-лайн списание за култура Блистер.
  • Първия по рода си в България видео фестивал „ФАСАДА” – видео прожекции в градска среда – 2010г.
  • Ежегодна изложба за съвременно изкуство само от пловдивски автори „АРТ ПОЗИТИВ” – безпрецедентен иновативен проект изцяло насочен към развитието на пловдивската алтернативна художествена сцена – 2005г.
  • Първата в България комерсиална галерия са съвременно изкуство в България “КОРИДОР”– 2007г.
  • Международен Фестивал на пърформанса „МЕСТА И СУБЕКТИ” – 2010г.
  • Първия в България мултимедиен фестивал на електронната музика „БГ2000” – откриване на второто издание на европейски месец на културата в Пловдив. Провело се в Международен панаир пловдив.
  • Атлантис 1 – Рефлексии от бъдещето и Атлантис 2 – Градски мечти, Международен проект по програма Европа.
  • Кураторска академия – проект финансиран от Европейска културна фондация.
  • Първия в България Фестивал на светлинното изкуство LUMMIX 2016г. Проект по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство БГ08.

Членове на Сдружение „Изкуство днес“ към 2017

  • Емил Миразчиев /председател на управителния съвет/
  • Севдалина Кочевска /член на управителния съвет/
  • Надя Генова /член на управителния съвет/
  • Заместник кмета по хуманитарна политика, представител на Община Пловдив
  • Румен Жеков
  • Йоханнес Артинян
  • Асен Кръстенов
  • Димитрина Севова
  • Ален Кеси
  • Димитър Костов
  • Лора Пармакова
  • Мария Джелебова

Loading...